След поредната нощна доза дъжд, сутринта в Стреза вещаеше хубав и слънчев ден, дори слънцето и островите отсреща се показаха. Но вече имахме резервирано пътуване с лодка по езеро Маджоре. Затова тръгнахме към гарата с надеждата времето да се задържи що-годе хубаво и за пътуването, и за следващия ден. Качихме се в двуетажния влак към Domodossola, където трябваше да се прехвърлим. Минахме малки провинциални гарички, доста западнали и мръсни. Заизкачвахме се в планините, където пейзажът все още беше зелен въпреки силно усещащата се есен.
Пристигнахме след по-малко от час път на гарата в Домодосола, където прехвърлихме в много приятен влак за Локарно- Швейцария. Влакът беше с големи, панорамни стъкла, заради които аз го нарекох "папамобил" и предлагаше прекрасни алпийски гледки... ако не беше започнало да вали отново. Валеше толкова силно, че се притеснихме дали единствения чадър, с който разполагахме ще ни помогне изобщо. Щяхме да мислим за това като слезем. Междувременно мина контрола и приятната изненада беше в това, че кондукторът освен че беше спретнат, симпатичен чичко, говореше и няколко езика (отново).
След час и половина бяхме в Локарно на Швейцарска територия. Градът се простираше по хълмовете на планината и поради ръменето и надвисналите облаци ни се стори сив и неприветлив. Докато стигнем центъра на градчето дъждът отново се засили и се шмугнахме да похапнем в Макдоналдс. Цените там бяха напълно в духа на Швейцария. Ако в други европейски държави цените бяха двойно на българските, то тук бяха четворни. Похапнахме и се впуснахме между дъждовните капки. Направи ни впечатление, че и тук различните улични кафенета привличаха клиентела с огромни табели за безплатен интернет. Но май неуспешно, тъй като установихме, че точно в центъра на цветния градски площад има безплатен, предоставен от общината. Под всички цветни сгради имаше покрити магазинчета, в които се редуваха часовници и шоколоади. За часовници не ни спечелиха, но с шоколади- да!
Преизпълнени с енергия пообиколихме около 2 часа и дойде време да се отправяме към морската гара, където след много вяла паспортна проверка отплавахме обратно към Италия.
Минавахме различни китни речни гарички, а пейзажът с високи планини наоколо се редуваше от красив по-красив. Най-сетне дъждът спря и това ми позволи близо 4 часовия път да прекарам отпред на носа на корабчето. Ще оставя много от водните пейзажи, които заснех през това време за себе си и ще споделя няколко за атмосфера. Усмивката ми не слезе от лицето този следобед.
Няма коментари:
Публикуване на коментар