"Чудесно! Ще видиш най-скъпата
европейска столица!", поздравява ме сестра ми. Не обръщам голямо
внимание на думите й, залисани в исландските резервационни планове и
тъкмо попреглътнали тежко цифрите около тях. Изведнъж нова голяма хапка -
норвежката столица, която бяхме оставили на заден план. Не за друго, а
защото се явяваше само кратък стоп по пътя ни, а оказа се цените на
всичко доста сериозно се конкурираха с тези в Исландия.
Октомври е и Осло ни посреща с чисто небе, слънце и есенни, земни тонове.
Летище Gardemoen е много приятно и тихо. Главната причина за това, е че тук никога не съобщават каквото и да е по вискоговорител, не повтарят трудно произносими имена на закъснели пасажери и за това информират с предупредителни табели. Участъкът с алкохол пък винаги е препълен с хора. Зрителни указания ориентират от кой вид напитка по колко може да се купи от един човек. Имаме задача да вземем бира за приятел. Стек с кенове Хайнекен ни струва около 30 лв. Защо това трябва да е толкова впечатлително ли? По непроверени от нас данни се твърди, че из града само един кен е с равностойност около 20 лв. и не може да се купи от хладилни витрини в обикновен хранителен магазин или павилион. Твърдият алкохол, както е в повечето скандинавски страни, се купува само от специализирани магазини, с ограничено работно време.
Вариантите за достигане от летището до същинския Осло са два. Flytoget е експресен влак, който взима разстоянието от 47 км за около 20 минути и чиито еднопосочен билет е с цена, която плащаме за двупосочен с вариант 2. Flybussen ни чака пред изхода на летището, струва 240 норвежки крони (близо 30 евро на човек, отиване и връщане). Билетите купихме около месец по-рано онлайн и дори ползвахме някакво намаление, но покупка на място, директно от шофьора също е възможна, дори и с карта. Разпечатките се валидират на място от шофьора, като в нашия случай това беше кондукторска зъмба, вместо с електронен QR четец.
Докато аз зяпам тучни поляни и
китни ферми покрай магистралата, спътникът ми се възползва обилно от
интернета в автобуса, но и двамата се впечатляваме от предупредителните
знаци за пресичащи пътя лосове. След около 40 минути слизаме на
последната спирка, където оставяме бирата в ръцете на зажаднелия ни
приятел и правим кратка разходка в района, докато стане време да се
настаним в хотела. Неочаквано слънчево е и аз искам да се възползвам от
прекрасния ден. Бях подготвила солидна програма с обекти за посещение,
но до колко от тях стигнахме е друг въпрос. В амбициите да уплътним максимално следобеда и вечерта, планирахме да наемем градски колела за по-бързо придвижване. Не го направихме, сложна ни се видя схемата, а и нашият приятел ни предупреди, че често се крадат такива колела и съвсем не ни се рискуваше. Все пак, повече информация за възможността ТУК.
В близост сме до Кралския дворец (Slottet), до който стигаме по широка и оживена с туристи алея. Тя се явява продължение на главната улица в Осло - Karl Johans gate и е кръстена на едноименния крал. На площада, пред самия дворцов вход, негова солидна скулптура като конник, събира в основата си множество от хора, озовали се тук за среща или за да поемат глътка въздух след краткото изкачване. А на заден план е време за смяна на караула, пазещ вратите.
Есенното слънце е огряло в красиви цветове кралския парк, но нямаме време за сантименти. Мотаенето тук ни е отнело почти час, вече наближава 15.00 ч. и се спускаме бързо към хотела, за да оставим най-сетне багажа. Сякаш часовникът се завърта на бързи обороти и докато излезем от стаята, слънцето се е скрило и скоро ще залезе. За около 15-тина минути бодро ходене стигаме до пристанището, където с тъга установяваме, че някакви фериботи все пак се движат и отплават (предполагам) в посока близките фиорди на Осло. Според предварителните проучвания, извън сезон, какъвто се води октомври, последният подобен фери тур тръгва в 14.30, така че си знаехме, че нямаме шанс да хванем такъв. А всъщност в този момент кипеше оживен морски трафик и доста съжалих, че не дойдохме по-рано, за да проверим на място графика. На всичко отгоре така се смръщи времето, че всеки момент щеше да завали и съвсем да провали разходката. В унисон с всичко това, минути по-късно, след като една туркиня от крайбрежна каравана ми продаде направо златна по цена гофрета без плодове (вместо с ягоди и боровинки), вече седях на дървените стълби на Aker Brygge и леех тежки сълзи, че нищо не е както ми се иска да бъде. Добре поне, че се появи някакъв огромен гларус, който подгонихме за снимка и така вдигнах поглед, за да поразгледам атмосферата наоколо.
Намираме се точно до Tjuvholmen- район с галерии за съвременно изкуство, арт инсталации и скулптури на открито, сградни композиции като от уголемен модерен архитектурен макет, с изглед към яхтеното пристанище и очарователни островчета. Същата гледка споделят и цяла редица от ресторанти, с доста висок стандарт и може би затова повечето са празни. Но пък явно TGI Fridays (подобен на нашия Happy) се явяваше най-достъпния сред тях, защото беше единствения, пред който се виеше опашка за места.
Октомври е и Осло ни посреща с чисто небе, слънце и есенни, земни тонове.
Летище Gardemoen е много приятно и тихо. Главната причина за това, е че тук никога не съобщават каквото и да е по вискоговорител, не повтарят трудно произносими имена на закъснели пасажери и за това информират с предупредителни табели. Участъкът с алкохол пък винаги е препълен с хора. Зрителни указания ориентират от кой вид напитка по колко може да се купи от един човек. Имаме задача да вземем бира за приятел. Стек с кенове Хайнекен ни струва около 30 лв. Защо това трябва да е толкова впечатлително ли? По непроверени от нас данни се твърди, че из града само един кен е с равностойност около 20 лв. и не може да се купи от хладилни витрини в обикновен хранителен магазин или павилион. Твърдият алкохол, както е в повечето скандинавски страни, се купува само от специализирани магазини, с ограничено работно време.
Вариантите за достигане от летището до същинския Осло са два. Flytoget е експресен влак, който взима разстоянието от 47 км за около 20 минути и чиито еднопосочен билет е с цена, която плащаме за двупосочен с вариант 2. Flybussen ни чака пред изхода на летището, струва 240 норвежки крони (близо 30 евро на човек, отиване и връщане). Билетите купихме около месец по-рано онлайн и дори ползвахме някакво намаление, но покупка на място, директно от шофьора също е възможна, дори и с карта. Разпечатките се валидират на място от шофьора, като в нашия случай това беше кондукторска зъмба, вместо с електронен QR четец.
В близост сме до Кралския дворец (Slottet), до който стигаме по широка и оживена с туристи алея. Тя се явява продължение на главната улица в Осло - Karl Johans gate и е кръстена на едноименния крал. На площада, пред самия дворцов вход, негова солидна скулптура като конник, събира в основата си множество от хора, озовали се тук за среща или за да поемат глътка въздух след краткото изкачване. А на заден план е време за смяна на караула, пазещ вратите.
Намираме се точно до Tjuvholmen- район с галерии за съвременно изкуство, арт инсталации и скулптури на открито, сградни композиции като от уголемен модерен архитектурен макет, с изглед към яхтеното пристанище и очарователни островчета. Същата гледка споделят и цяла редица от ресторанти, с доста висок стандарт и може би затова повечето са празни. Но пък явно TGI Fridays (подобен на нашия Happy) се явяваше най-достъпния сред тях, защото беше единствения, пред който се виеше опашка за места.
Въпреки това потокът от хора, излезли на разходка по алеята на Aker Brygge беше значителен и следвайки го се отправихме към крепостта от 13-ти век, която виждахме на близкия бряг:
Akershus
Пристигаме точно за включване на нощното осветление. Край нас се мотае още някакъв самотен турист. Правим си взаимно снимки по негова молба. Докато обикаляме из парка наоколо, попадаме отново на кралски караул. Неочакваната ни поява вся лек смут в мини раздумката им в сумрака, докато се подредят отново на постовете си.
Ситният дъждец, който заплашваше да провали следобеда най-сетне се прояви и трябваше да ускорим крачка, но намокрянето не ни се размина. Докато се покатерим на хълма с крепостта обаче, небето се смили над нас и оформи красива гледка към смрачаващия се хоризонт. Тъкмо навреме, за да се порадваме на нощните светлини, в които потъваше Осло, а също и да изпратим голям круизен кораб, отплаващ тържествено под звуците на ехтящия в целия залив руски химн.
Два часа по-късно и ние отплавахме, но в сънищата си и в очакване на вълненията, които още не знаехме, че Исландия ще ни предложи.
Към: В най-северната столица на света - Рейкявик. Исландия
Akershus
Пристигаме точно за включване на нощното осветление. Край нас се мотае още някакъв самотен турист. Правим си взаимно снимки по негова молба. Докато обикаляме из парка наоколо, попадаме отново на кралски караул. Неочакваната ни поява вся лек смут в мини раздумката им в сумрака, докато се подредят отново на постовете си.
Ситният дъждец, който заплашваше да провали следобеда най-сетне се прояви и трябваше да ускорим крачка, но намокрянето не ни се размина. Докато се покатерим на хълма с крепостта обаче, небето се смили над нас и оформи красива гледка към смрачаващия се хоризонт. Тъкмо навреме, за да се порадваме на нощните светлини, в които потъваше Осло, а също и да изпратим голям круизен кораб, отплаващ тържествено под звуците на ехтящия в целия залив руски химн.
 |
Два часа по-късно и ние отплавахме, но в сънищата си и в очакване на вълненията, които още не знаехме, че Исландия ще ни предложи.
Към: В най-северната столица на света - Рейкявик. Исландия
