Мъгла на хоризонта: Stresa, Lago Maggiore

На 30-тия ми рожден ден приятелка ми подари книга "501 места, които трябва да посетите". Брояха се на пръстите на едната ми ръка местата от нея, на които бях ходила. Две години по-късно, разлиствайки за идеи за някоя близка и достъпна дестинация, видях в страниците й едно не толкова популярно за мен място- градчето Стреза край брега на езеро Маджоре в Италия. Второ по големина езеро в Ломбардия (след Гарда), разположено в подножието на Алпите. Oбхваща и територия от Швейцария. При пътуванията си не обичаме да стоим на едно място, затова тази информация веднага предреши избора ни- ще е прекрасно да посетим 2 държави наведнъж. Разходка с лодка? Там сме! А информацията, че в Стреза има въжен лифт, издигащ се панорамно над езерото, финално спечели симпатиите ни. Захванахме с уреждане на логистиката. Купуването на билети до Милано беше едно от най-лесните неща, но до езерото Маджоре просто така не се стига.

Isola Bella

Кацайки на летище Малпенза бяхме улеснени- касите за билети на Trenitalia се намираха точно до изходите. Но не можехме да купим билет директно до Стреза. Там се продаваха билети само за влака, обслужващ летището. Продадоха ни билет до Busto Arsizio (3 евро на човек), откъдето предстоеше да се снабдим с билет до финалната точка. Заслизахме по ескалаторите и бързо се озовахме на  гара Malpensa Aeroporto. Изобщо не ни се наложи да чакаме дълго, влакът скоро пристигна, обозначен със светещо табло, не можеше да се обърка. Модерен, чист, информиращ, европейски. Минава и контрола, така че валидиран билет е повече от задължителен. Билетите се валидират в машина преди качване във влака още на перона.

15-те километра изминахме като миг. А Busto Arsizio ни посрещна с що-годе позната картинка като от българска действителност. Неприветлива (може би заради намусеното време), сива гара, с няколко коловоза, без информационни табла. След като от касите ни упътиха къде да чакаме (валидирахме и билета, 4.40 евро на човек ) зачакахме най-сетне влака към Стреза. Както споменах информационни табла нямаше, а информацията за пристигащи и заминаващи се съобщаваше по високоговорител само на италиански. Най-интересното е, че и на билета нямаше информация в колко часа е влака и за малко да се качим на погрешен. На същия колковоз, на който чакахме, минаха други 3 преди да дойде нашия. Ориентираха ни хора наоколо криво-ляво, не говореха английски, ние пък не им разбирахме италианския. Влакчето не блестеше с екстри, леко тип пътнически български, може би мааалко по-висок клас. Имахме разпечатка с поредността на спирките и 51 километра бяхме леко на тръни, за да ги следим, беше късен следобед, но все още светло, така че можехме да зяпаме и през прозорците. Разбрахме, че наближаваме, когато макар и в мъгла виждахме от високо вода, надявахме се това да е езерото Маджоре. Една жена на съседната седалка ни се усмихна, ние попитахме "Стреза?" тя кимна с още по-широка усмивка и отвърна също "Стреза". Ура!

Навигацията ни посочи посоката и заслизахме от баира към брега на езерото. Беше към 16-17 часа и хората се прибираха от работа, но въпреки това не беше много оживено. Както сочеха и проучванията ми, в Стреза беше края на сезона. Но това не е повод за страдание. Спокойствието, което се носеше, направи градчето още по-красиво и приятно.

Гарата не беше много далече от хотела се оказа. Бяхме резервирали такъв, който беше на първа възможна линия с гледка към водата и островите (не че изборът е много голям, Стреза е малко градче, цените- бутикови). В момента, в който тръгнахме по крайбрежната алея вече бяхме очаровани. Въздухът миришеше на парфюм, зачудихме се как са го постигнали. По-късно разбрахме- огромни храсти с жасмин. Всичко беше свежо зелено, подредено, поддържано, оформено, палми, храсти, цветя и чистота. Аз даже ахнах, че може би това е най-хубавото място, на което съм била до момента. Всъщност не бях ходила на много, но това не попречи да правя такива констатации. Само да не беше тази мъгла! Едва се процеждаха някакви силуети в далечината.

Настанихме се и бързо тръгнахме да търсим някое типично местенце, в което да похапнем прясна италианска храна. Няколко улички и вече бяхме на неголямо площадче, туристическото сърце на градчето. Малки магазинчета, изобилие от лимончело, прошуто, пакетирани шарени пасти в най-различни форми и размери, вино, сувенири и видимо непретенциозни ресторантчета.

Сметката

Избрахме си нашето и ни посрещна забързана сервитьорка на средна възраст, която ни поздрави на италиански и даде всичко от себе си да се разберем на английски. За сметка на това изглежда с лекота комуникираше на немски и френски по съседните маси, което доста ни изненада. Може би е по традиция или заради някакъв мързел, но празните чинии не се раздигаха.
Дойде време за сметката и тя набъзро беше изчислена... върху хартиената покривка. Ако имаше молив, жената сигурно щеше да го наплюнчи. Но въпреки това храната беше чудесна, цените също, но атмосферата някак не много типично италианска.

Aperol

В тази част на Европа безплатният интернет е кът, а платения твърде високо платен (5 EUR на час поне), големи надписи FREE WI-FI привличаха доста клиенти, включително  и нас, във все така малките по площ барове вечер. В едната ръка мобилно устройство с нет, в другата коктейл Aperol и гледка към нощното  езеро... романтика!

На следващия ден стартирахме с празнична закуска, а после, все така обвити в мъгла, прекосихме езерото с лодка до отсрещния остров Изола Белла, един от трите Боромееви острови. Въпреки малкото разстояние (около 500 метра) билета беше от около 10 евро на човек. Затова стъпвайки на брега изобщо не прегърнахме  идеята да платим още 13 евро вход на човек, за да разгледаме градините на двореца Боромео, заемащ 90% от острова. Ние избрахме да се разходим само отвън, където една много голяма площадка (при ясно време) открива гледка и към другите два острова- Isola Madre и Isola dei Pescatori. Някогашната вила била място за празненства и театрални представления, където била канена аристокрацията на цяла Европа и наистина можех да си го представя, стоейки на огромната площадка с декоративни парапети.

Боромеевите острови  Lago Maggiore

Isola Madre

Isola Bela

Градините на Isola Bela откъм езерото

Поглед към Стреза от Изола Бела

поглед към Изола Мадре от огромната площадка пред двореца

декоративни маслинови клонки от ковано желязо

Поразходихме се също из малките стръмни улички. Намират се и други сгради, ако не ме лъже паметта някои дори се предлагаха за спане, но пък вечер няма мърдане от острова, няма много място за разходки, както и само 1-2 места за хапване, които вероятно затварят с последната лодка. Многото сувенири край кея също бяха с островни цени.

Популярен похват за декориране в района

 Изобщо чувствахме се като касички до момента от високите цени и с нетърпение се върнахме в Стреза.

Установихме, че има сиеста. Към 13.00ч. всички трескаво да затваряха кепенците, повечето ресторанти и дори магазин Карфур имаха следобедна почивка до към 16ч. Не стига, че ни съсипаха мъгла и дъжд, а и рискувахме гладни да стоим. Но в момента, в който отвореха магазина за сладолед, нямаше как да пропуснем въпреки студа. Най-хубавият в живота ми- като пресовани замразени плодове.

Загърбвайки мъглата, напук на всичко, ще се пробваме с лифта над езерото. Направихме си приятна пешеходна разходка край брега, лифта беше на около 2 км в края на града. С радост установихме, че хващаме последния курс към върха, бяхме само ние, никакви тълпи и дразнеща блъсканица. Уж цената беше показана 17 евро на човек, поискаха ни по 18.50, касиера говореше само на италиански. Оказа се, че може да се плаща само в брой, а най-близкия банкомат беше в града на няколко километра от касата. А ние разполгахме само с 34.50 евро :) Не ни пуснаха. Явно не е трябвало да видим нещата и под този ъгъл. Единственото, в което ни провървя е, че успяхме да резервираме билети за пътуването към Швейцария на следващия ден.

А на следващия ден разбира се мъглата се вдигна. За час успяхме да се порадваме на гледката от  терасата, но трябваше да потегляме към гарата. Очакваше ни преход през Алпите с влак(ове) и връщане с корабче по езерото.

 
    Дъждовни импресии- до Швейцария и обратно,  Villa Pallavicino