Villa Pallavicino

 

Събудихме се от силен шум, като от резачка. Дъждът от изминалите дни беше свалил доста листа от дърветата и един човек ги раздухваше и събираше с нещо като прахосмукачка от площада пред хотела. Беше все така невдъхновяващо мъгливо и всички надежди да се качим на лифта и в последния ни ден тук изчезнаха. На картата видяхме, че има някаква зоологическа градина, която ни се стори като единствена алтернатива за убиване на времето в малката по площ Стреза. Тя се намираше на около километър извън града и успяхме да вземем разстоянието пеш, вървейки между капките на ръмящия дъжд.

Няма да бъде изненада, че и тук входът беше класически за района, 10 евро на човек. Хич не ни се даваха, честно, толкова бяхме унили от лошото време, което ни преследваше. Но прежалихме ги пред алтернативата да висим на някое кафе или да се излежаваме в хотела.

Вила Палавичино се оказа едно много спокойно местенце в този ден, с отново красиво подредени градини, лабиринти с храсти и арки с цветя, дори имаше и влакче. Криволичещи пътечки водеха край кротки животни, крещящи странни птици и свободно перещи се пауни. 

В разгара на сезона се правят концерти сред зеленината, най-вероятно е пълно и с деца, тъй като имаше доста площадки, къщички за игра, колички за пуканки, сладолед и подобни капанчета, които днес не работеха. Като цяло за пенсионерското състояние на релакс, в което се намирахме беше идеално.

Любимата ми есен!

Лама

Черен лебед

Розово фламинго

Разбира се имаше и други животинки, някои също като нас бяха унили и не ни удостоиха с внимание изобщо, други се наслаждаваха на спокойствието в сладка дрямка. Но си пожелахме да имаме възможността да видим някои от животните в естествената им среда, някъде другаде по света.

На Стреза отдадохме твърде много, за жалост не успя да ни отвърне на желанията максимално. С доза радост си трънахме към България. Разбира се слънцето над Лаго Маджоре изгря на следващия ден. Късметлии :)