Азорски острови (част 1): Понта Делгада, о. Сан Мигел

Плажове с ослепително бял пясък, хвърлящи рехава сянка палми, нереално синя вода е екзотиката, която извиквам в главата си, когато чуя думата "остров". Не такъв е случаят обаче, щом стане дума за Азорските острови и признавам си, погрешно градената с години представа, доведе до леко разочарование. Дали заради отдалечеността си от континентална Европа и скъпото стигане до там, дестинацията беше сравнително непозната и с неправилно поставян й етикет не само от нас, но четейки из чуждите форуми, също сред голяма част от американците. Всъщност островите са едно атлантическо бижу, съхранило качествата си от масовия унищожителен туризъм, с много нюанси на зеленото, с вулканични полегати възвишения и почти постоянна умерена температура през цялата година. Въпреки това далеч от онези изкушаващи картини, на които ми се щеше най-накрая да стана свидетел.

Още по време на исландското ни пътуване знаехме, че китове ще гледаме, но на Азорите. Там, където целогодишно се подвизава sperm whale, а през април и май още 5 вида китове мигрират покрай островите. Точно нашето време за пътуване!

Самолетните билети за съжаление не бяха с много атрактивни стойности. Дълги, дълги години TAP и SATA си позволяваха да бъдат монополисти и да поддържат неприемливи цени. Не случайно Азорските острови са посещавани предимно от атлантически круизи със скандинавци и американци, за които това е най- близката европейска точка. За малко да се примирим със солените цени. До декември, когато една местна Фейсбук фен-страница, пусна папарашка снимка на пробен самолет на Ryanair, кацнал на летището в Понта Делгада. Веднага проверих и след няколко дни вместо билети по 120 евро, имахме билети по 50 евро двупосочно на човек от Лисабон. Малко наопаки тръгнахме в организирането на датите, но не сме особено търпеливи и не искахме да изпуснем щастливо развилата се ситуация, та отсечката от София до Португалия оставихме за планиране по-късно.

В края на април вече бяхме в Лисабон, където цените на хотелите бяха осезаемо по-високи спрямо предното ни пътуване, а градът за сметка на това беше станал още по-мръсен. Особено подлезите на метрото, превърнали се в тоалетни, а нашествието от просяци- вече слязло и под земята - акордеонисти, просещи миловидни кученца, настъпателно протегнати ръце. Но пък времето беше прекрасно, така че щом излетяхме към същинската дестинация, гледките над града бяха изцяло за нас.

Полетите на Ryanair от Лисабон към Понта Делгада се изпълняват от терминал 2. До него се стига с безплатен автобус от терминал 1, спиращ точно пред входа. Продължителност на полета: 2.30 часа.

За съжаление прогнозите за времето се сбъднаха и плътни облаци се бяха скупчили над островите. Кацнахме малко след дъжд и първите стъпки към входа на летището в Понта Делгада бяха по още неизпарените от настилката локви. Ще ни върви по вода! Тази фраза все още звучеше забавно...

Всички от самолета се скупчиха пред гишетата за коли под наем, само ние, един стюард и единия ни пилот се качихме на предварително резервирания трансфер до столицата. По план щяхме да тръгнем с наета кола ден-два по-късно и този вариант ни беше перфектен.

FB статусът ми: "Вече сме тук! Всичко друго да почака!"

Настанихме се в сърцето на стария град и веднага изскочихме на опознавателна обиколка, целяща още да открием нещо за хапване. Оказа се, че тук има сиеста и магазините щяха да са затвоерни до 16.30. Имаше още два часа! Ресторантите отваряха към 19.00 ч. Лошо! По чиста случайност, лутайки се отчаяно из малките улички, единствения работещ ресторант, който ни се изпречи, ни спаси с огромна порция риба тон с картофи, придружена с безумно вкусен комплимент от сирене Queijo São Jorge и маслини. Докато облизвахме чиниите сред типични рисувани керамични плочки по стените, покрай нас започнаха да посядат на по кафе тълпи от ученици, прибиращи се от училище. Изоставихме глъчката и лесно се озовахме на градския площад, където сиестата също беше минала- подготвяната украса и строящите се сцени за предстоящия 1-ви май бяха зарязани по земята за по-късно.

Разходихме се по крайбрежната алея, изпратихме два военни кораба от пристанището, потърсихме офиса на фирмата за наблюдение на китове, поснимахме се малко  за социалните мрежи и времето отлетя. Започна да се стъмва, не без подкрепата на плътни дъждовни облаци. Благодарение на тях, вечерта завърши с тичане до хотела, а в следващите дни- и до доста провалени планове.

В полунощ получихме съобщение от фирмата, с която имахме резервирани турове, че те няма да се състоят, защото се очакват бури и проливни дъждове през идните 3 дни. А ние разполагахме с общо 5.  На сутринта, заради 3-часовата разлика, в 6.00 вече бяхме будни и проклинахме всяка една капчица, напомняща отчетливо за себе си по перваза на прозореца. Безсилни пред природата, имахме няколко важни задачи- да осигурим чадър, да прекроим програмата си и да поправим лаптопа, който с финес изпуснах на летището, след като малко преди това бях счупила и екрана на таблета с подобен финт.

Да вървиш из Понта Делгада докато вали, гарантира 100- процентово намокряне, тъй като сградите нямат стрехи. Вече достатъчно мокри, успяхме да намерим чадър. Един от малкото отворен магазини беше китайският в стил "Всичко за 1 Евро". Много се надявах, че поне тук дългата китайска ръка няма да е посегнала на сувенирите. Винаги, когато мога, избягвам китайски стоки, а и хей, все пак сме на Азорите, в средата на Атлантическия океан!  Китайският чадър издържа точно 2 часа преди вятъра да го счупи...

Търсенето на отвертка е друго предизвикателство, с което беше забавно да се справим. Ха сега де, как е отвертка на португалски?! В помощ влезе Гугъл и благодарение на картата за интернет, която си купихме на летището в Лисабон, откриването на отговора беше моментално. Едно усмихнато Bom dia! и подаден преводач на майстора в една сгушена работилничка, изсипа потоп с обяснения на португалски и жестове с напътствия в коя пресечка да продължим да търсим. Така по грешка влязохме при един часовникар, в още по-неугледна работилничка. Човекът се оказа английски пенсионер, който с охота извади няколко отвертки, за да установи точно каква ни трябва, след което с типична учтивост ни изпрати две врати след неговата, като записа на листче португалското име на отвертка звезда. Напазарувахме успешно и се наградихме с по два пащъл дъ ната. Два, защото тукашните бяха някакви миниатюрни подобия на континенталните си братя. В хотела набързо "майстора" намести чарколяците на лаптопа, вече можеше и работа да се свърши, щом не може да се почива качествено.

Часовата разлика, освен предимства има и недостатъци. В случая, локалното време разбърква режима ни на хранене и все се оказваме гладни, все в неподходящото време. Тъкмо седнахме да обядваме (сами в цялата ресторантска зала), настана някаква суматоха, женски глави започнаха притеснено да надничат от кухнята. Станало сиестено време! Хиляди извинения, трябвало да си тръгват, ама ние да сме останели спокойно да си завършим обяда. Платихме сметката и всички от персонала си тръгнаха скоростно, близо половин час вече ги бяхме задържали. Наистина ни оставиха сами да си доядем! С уточнението, че хотелът ни беше в съседство, ни гласуваха невиждано доверие. Прави са, няма къде и как да избягаме! Особено в този дъжд!

Част 2: С автомобил из о. Сан Мигел

Есенен следобед в Осло

"Чудесно! Ще видиш най-скъпата европейска столица!", поздравява ме сестра ми. Не обръщам голямо внимание на думите й, залисани в исландските резервационни планове и тъкмо попреглътнали тежко цифрите около тях. Изведнъж нова голяма хапка - норвежката столица, която бяхме оставили на заден план. Не за друго, а защото се явяваше само кратък стоп по пътя ни, а оказа се цените на всичко доста сериозно се конкурираха с тези в Исландия.

Октомври е и Осло ни посреща с чисто небе, слънце и есенни, земни тонове.

Летище Gardemoen  е много приятно и тихо. Главната причина за това, е че тук никога не съобщават каквото и да е по вискоговорител, не повтарят  трудно произносими имена на  закъснели пасажери и за това информират с предупредителни табели. Участъкът с алкохол пък винаги е препълен с хора. Зрителни указания ориентират от кой вид напитка по колко може да се купи от един човек. Имаме задача да вземем бира за приятел. Стек с кенове Хайнекен ни струва около 30 лв. Защо това трябва да е толкова впечатлително ли? По непроверени от нас данни се твърди, че из града само един кен е с равностойност около 20 лв. и не може да се купи от хладилни витрини в обикновен хранителен магазин или павилион. Твърдият алкохол, както е в повечето скандинавски страни, се купува само от специализирани магазини, с ограничено работно време.

Вариантите за достигане от летището до същинския Осло са два. Flytoget е експресен влак, който взима разстоянието от 47 км за около 20 минути и чиито еднопосочен билет е с цена, която плащаме за двупосочен с вариант 2. Flybussen ни чака пред изхода на летището, струва 240 норвежки крони (близо 30 евро на човек, отиване и връщане). Билетите купихме около месец по-рано онлайн и дори ползвахме някакво намаление, но покупка на място, директно от шофьора също е възможна, дори и с карта. Разпечатките се валидират на място от шофьора, като в нашия случай това беше кондукторска зъмба, вместо с електронен QR четец.

Докато аз зяпам тучни поляни и китни ферми покрай магистралата, спътникът ми се възползва обилно от интернета в автобуса, но  и двамата се впечатляваме от предупредителните знаци за пресичащи пътя лосове. След около 40 минути слизаме на последната спирка, където оставяме бирата в ръцете на зажаднелия ни приятел и правим кратка разходка в района, докато стане време да се настаним в хотела. Неочаквано слънчево е и аз искам да се възползвам от прекрасния ден. Бях подготвила солидна програма с обекти за посещение, но до колко от тях стигнахме е друг въпрос. В амбициите да уплътним максимално следобеда и вечерта, планирахме да наемем градски колела за по-бързо придвижване. Не го направихме, сложна ни се видя схемата, а и нашият приятел ни предупреди, че често се крадат такива колела и съвсем не ни се рискуваше. Все пак, повече информация за възможността ТУК.

В близост сме до Кралския дворец (Slottet), до който стигаме по широка и оживена с туристи алея. Тя се явява продължение на главната улица в Осло - Karl Johans gate и е кръстена на едноименния крал. На площада, пред самия дворцов вход, негова солидна скулптура като конник, събира в основата си множество от хора, озовали се тук за среща или за да поемат глътка въздух след краткото изкачване. А на заден план е време за смяна на караула, пазещ вратите.

Есенното слънце е огряло в красиви цветове кралския парк, но нямаме време за сантименти. Мотаенето тук ни е отнело почти час, вече наближава 15.00 ч. и се спускаме бързо към хотела, за да оставим най-сетне багажа. Сякаш часовникът се завърта на бързи обороти и докато излезем от стаята, слънцето се е скрило и скоро ще залезе. За около 15-тина минути бодро ходене стигаме до пристанището, където с тъга установяваме, че някакви фериботи все пак се движат и отплават (предполагам) в посока близките фиорди на Осло. Според предварителните проучвания, извън сезон, какъвто се води октомври, последният подобен фери тур тръгва в 14.30, така че си знаехме, че нямаме шанс да хванем такъв. А всъщност в този момент кипеше оживен морски трафик и доста съжалих, че не дойдохме по-рано, за да проверим на място графика. На всичко отгоре така се смръщи времето, че всеки момент щеше да завали и съвсем да провали разходката. В унисон с всичко това, минути по-късно, след като една туркиня от крайбрежна каравана ми продаде направо златна по цена гофрета без плодове (вместо с ягоди и боровинки), вече седях на дървените стълби на Aker Brygge и леех тежки сълзи, че нищо не е както ми се иска да бъде. Добре поне, че се появи някакъв огромен гларус, който подгонихме за снимка и така вдигнах поглед, за да поразгледам атмосферата наоколо.

Намираме се точно до Tjuvholmen- район с галерии за съвременно изкуство, арт инсталации и скулптури на открито, сградни композиции като от уголемен модерен архитектурен макет, с изглед към яхтеното пристанище и очарователни островчета. Същата гледка споделят и цяла редица от ресторанти, с доста висок стандарт и може би затова повечето са празни. Но пък явно TGI Fridays (подобен на нашия Happy) се явяваше най-достъпния сред тях, защото беше единствения, пред който се виеше опашка за места.

 Въпреки това потокът от хора, излезли на разходка по алеята на Aker Brygge  беше значителен и следвайки го се отправихме към крепостта от 13-ти век, която виждахме на близкия бряг:

Akershus

Пристигаме точно за включване на нощното осветление. Край нас се мотае още някакъв самотен турист. Правим си взаимно снимки по негова молба. Докато обикаляме из парка наоколо, попадаме отново на кралски караул. Неочакваната ни поява вся лек смут в мини раздумката им в сумрака, докато се подредят отново на постовете си.

 

Ситният дъждец, който заплашваше да провали следобеда най-сетне се прояви и трябваше да ускорим крачка, но намокрянето не ни се размина. Докато се покатерим на хълма с крепостта обаче, небето се смили над нас и оформи красива гледка към смрачаващия се хоризонт. Тъкмо навреме, за да се порадваме на нощните светлини, в които потъваше Осло, а също и да изпратим голям круизен кораб, отплаващ тържествено под звуците на ехтящия в целия залив руски химн.

Два часа по-късно и ние отплавахме, но в сънищата си и в очакване на вълненията, които още не знаехме, че Исландия ще ни предложи.

Към: В най-северната столица на света - Рейкявик. Исландия