Завръщане в миналото: Талин, Естония

В Естония (или за местните Eesti) влязохме по еднолентовия път, по който се движехме в луксозния автобус от Латвия. Стигнахме за около 4 часа, като прекосихме някогашните гранични пунктове, чиито вишки още стояха край пътя. Само бариерите ги нямаше.  Наоколо се редуваха млади иглолистни горички или обширни поляни с единични самотни къщички.

Слязохме на талинската автогара, нагласихме навигацията, която показваше 15 минути вървене пеш и тръгнахме по посока на хотела. Наоколо нищо впечатляващо- 4-5 етажни кооперации, соц архитектура, тихи улички. Излязохме на оживен булевард, минахме един-два подлеза, снимка тук, снимка там и много по-бързо от очакваното се озовахме пред главния вход на Стария град. В успоредна на него уличка беше хотела ни, където разбраха от личните данни, че си имаме рожденик. Вечерта в стаята ни очакваше шампанско (отврат беше, но важен е жеста). Взехме няколко брошури от рецепцията и тръгнахме на кратка опознавателна обиколка, както и  да потърсим заведение за празничната вечер.

 

Градският замък от 13-15 век, точно в сърцето на Стария град, който днес се ползва от талинското кметство

Купуваме ароматни, топли бадеми

Слънчевите лъчи бяха много изкушаващи, но в същото време доста лъжовни- навън беше режещ студ, от който щяха да ни окапят ръцете, докато снимахме. Но това не попречи пък Старият град на Талин да накара очите и устите ни да се отворят широко. Кокетен, подреден, очарователен, подновено-средновековен, целият е обграден от крепостни стени и на няколко места могат да се видят много типични артилерийски кули. Реставриран и направен за туристи, но не натрапчиво, а с точна мярка. По павираните площади и улички се разхождаха викачи към многото ресторанти, облечени в средновековни костюми; от дървени колички се носеше аромат на захаросани бадеми с канела, продавани от приветливи (въпреки студа) момичета и момчета в носии; от малки сувенирни магазинчета се чуваше трубадурска музика. Бяха създали приказна атмосфера, която много ни допадна. И хората определено бяха скандинавски тип, не само заради по-голямата близост до Финландия, чиито бряг се вижда в далечината, но и чисто исторически- Талин е бил управляван от датчани, шведи и руснаци през вековете. Руска реч на улицата не се чуваше, хората говореха и английски в магазините, в пощата, в заведенията, но щом усетеха, че сме чужденци ни подпитваха паралелно и на руски, докато установим "общ език". Тук са останали доста руснаци, които не могат да станат граждани на Естония, дори и да са родени в нея, ако не издържат изпит по естонски. Съответно като нямат гражданство, не могат и да гласуват или да заемат висши постове. И си стоят руски граждани, като за някои това е просто въпрос на принципи.

Входът на Стария град

Някои от кулите на крепостните стени при залез

Лутайки се из уличките покрай каменните градски стени, изведнъж без да искаме влязохме в едно безистенче с дворче, където открихме 

Chocolaterie de Pierre

Бях го набелязала в интернет още преди да пристигнем в Естония и много се зарадвах, че така лесно ни се получи да се озовем в него. Освен, че предлага труден избор поради голямото разнообразие на горещ шоколад с различни вкусове и подправки, тук похапнахме (в рамките на престоя ни в града няколко пъти) ръчно правени бонбони, домашни пайове, кейк. Не на последно място ще отбележа, че мястото беше интересно, цветно и уютно за студовете навън.

Всъщност всички кафенета, заведения, ресторанти, магазини сякаш бяха в надпревара кой да бъде по-интересен, оригинален и нетрадиционен. Като започнеш от витрините и стигнеш до менюто. Всичко това придаваше и допълнителна артистичност на градчето.

Времето напредваше и температурите паднаха още повече. Набелязахме място, към което да се ориентираме за вечеря, както и посока, от която да стартираме утрешния ден. Порадвахме се на залеза край типична гледка, но този път друг в посока, откъм Финландия.

Намесвайки пак Финландия ще спомена, че имахме намерение да стигнем с ферибот до там, но преценихме, че макар и на около 2 часа път по вода (80 км), нямаше да ни остане време да разгледаме пълноценно и двете столици. А и прочетох не едно мнение, определящи Хелзинки като не достатъчно интересен. Хора разни разбира се, но изобщо не съжаляваме, че отделихме 2 дни за Талин и то изцяло само бродейки из Стария град плюс голяма доза чревоугодие.

Говори се из интернет пространството, че някъде там, на китното централно площадче можело да се поръча мечешка лапа. Мога да предположа, че не е истинска, а само някакво атрактивно заглавие, но знам ли на какво са способни в Средните векове, в които ни поставят като туристи. Та с "мечешкото" се разминахме, но пък  лосът не му избяга на рожденика:
Беше оценен като не особено впечатляващ на вкус. Моята салата пък също не беше някакъв кулинарен връх. Включваше предимно кълнове, рукола и подобни треволяци. Откривам някаква тънка връзка с тревопасния лос в съседната чиния.
Ля се бира Saku (Tume = тъмно) и крушов сайдер и ни предложиха сладолед с хайвер, който единодушно решихме да пропуснем. Обслужваше ни младеж, който беше любопитен да разбере от къде сме. Каза, че сме първите българи посетители в ресторанта, за които знае и че Слънчев бряг е доста популярна дестинация сред естонците. Разбира се и той беше ходил миналото лято и даде да разберем, че доста купонджийски пиянски нощи е преживял. В този ред на мисли се сетих и за поредното значително присъствие на пияни англоговорящи, които плъзнаха по улиците на Талин при смрачаване. 

Празничната вечер ознаменувахме и в:

III Draakon

Намира се точно на ъгъла, под арките на Градския дворец и посреща с интересна средновековна обстановка. Пред вратата вечер се вият опашки, защото на бара има много атрактивни жени, с които минаваш през театрален забавен етюд с пазарене, за по-голяма автентичност, но с ясен резултат и в чия полза. Когато ние отидохме вечерта всичко от менюто беше изядено и почти изпито, та взехме само по едно греяно вино в глинени халби и се позабавлявахме на словесните двубои с останалите посетители. Иначе се твърди, че тук може да се похапне супа от лос, кравешки пай и подобни щуротии за цени около 2-3 евро. Малко не им вярваме за цените, предвид колко платихме за нашите питиета, но може би беше останало само от по-скъпото :)

Кръчмарката

На сутринта какво да видим- майски сняг се сипе навън. Изненадааа! После премина в дъжд, слънце гря, тъкмо избърша фотоапарата от водата и пак завали. Това даде множество поводи да се отбием тук-там, като например в гореспоменатата шоколадиерна, както и в

Kompressor

Като прочетохме ревюто му в онези рекламни брошури от хотела, че там са най-големите палачинки, които сме били виждали и как само с една дори най-големия лакомник нямало да може да се справи, ние си казахме: "Да, бе, да! Нас с "големи" палачинки ще ни уплашат". Изобщо не им повярвахме. Затова потърсихме мястото с навигацията и се оказа, че отвън е толкова невзрачен, че сме го подминавали. Вътре обстановката не оборваше очакванията ни за нещо велико и невиждано и след дълго обмислян избор от интересно комбинираните пълнежи като цяло, се спряхме на пълнеж от халва, крем маскарпоне и горски плодове за него и моцарела, песто и домати с млечен сос в добавка за мен. Сайдерът от круша там ми стана любим, сипваха го наливен в доволни количества. Дойдоха палачинките. По-скоро палачинищата. Сервирани в огромни чинии и сгънати на 4. Затруднихме се да ги изядем наистина, въпреки че бяха ужасно вкусни, а ние достатъчно гладни. Затова и заслужиха толкова много описание тук (и край на кулинарните вметки)!

Добре подкрепени и движейки се "между капките", продължихме по планирания маршрут. Тръгнахме покрай сергиите с плетива, нижещи се до каменните стени и се вмъкнахме под чаровните арки на Katariina Käiк, където кипеше занаятчийски труд в малки работилници. Продължихме да криволичим по павираните улици, забърсвайки дъждовните капки от себе си, надникнахме през витрините на музея на марципана, но отминахме без да купим нищо. Покрай музея на кукления театър свихме към един от изходите на Стария град и изкачихме стъпала колкото половин изкачване до връх Шипка към хълма Тоомпеа, за да се озовем на панорамна площадка, достъпът до която беше затворен поради ремонт. Шмугнахме се в малко тунелче, което ни изведе до естонския парламент, обграден от множество екзотични посолства. Нямаше и да разберем, че това е именно парламента им ако не бяхме го видели в картата. Няма охрана, няма лоши полицейски погледи, няма спрени бронирани автомобили, които да пречат на движението. Парламентарните служители се движеха свободно пеша по паветата наравно с нас и другите туристи.

Katariina Käiк

Изглежда сякаш минаваме през едни и същи улици, заради множеството каменни кули, които си приличат. Но всъщност, когато погледнеш града отгоре, се вижда колко са много в действителност. През 13 век са наброявали 70.

Църквата "Свети Никола"

Изглед от Тоомпеа - много каменни кули, Балтийско море и кулата на "Св. Олаф"

И тук, както в Рига, имаше възможност да се качим на високо, на 123 метровата кула на St.Olaf, от която да снимаме града отвисоко. Но предвид лошото време решихме да си го спестим. По закон в града не може да има по-висока сграда от тази църква, но въпреки това могат да се видят шест небостъргача в новата част на града от няколко площадки с панорамни гледки, едната от които беше точно до парламента. Там имаше постоянен обитател- гларус- който може да бъде видян на още много снимки в интернет, не само на моите. Държеше се като домашен любимец и не се страхуваше изобщо от хората, дори сякаш се нагласяше да позира, за да получи храна.

Старият и новият град

Почти приключили обхождането на стария град стигнахме до

Kiek in de Kök (в превод "Надничаща в кухнята")

Това е артилерийска кула, наречена с това забавно име заради легенда, че обитаващите я войници обичали да надничат от върха на кулата в кухните на близките домове. Зад 4-метровите й стени има исторически музей, който ние не посетихме. Наоколо имаше приятно паркче, което ни напомни все пак, че е пролет, особено когато и слънцето ни удостои с внимание.

Катедрала "Александър Невски"

Точно до катедралата "Александър Невски" открихме малко сувенирно магазинче, където накупихме обилно количество сувенири на почти тройно по-ниски цени, отколкото ги продаваха на самия център. Също така установихме, че в малкия пощенски клон, в самото начало на Стария град, продават достатъчно красиви картички на ниски цени. Явно и други туристи бяха открили това и се пообразува опашка. Така блуждаейки разсеяно, докато ни дойде реда, погледа на моя спътник се прикова в предплатени карти за интернет Mint. Взехме една за 3 евро, която можеше да се ползва в рамките на 3 дни (1.2Mbps), не ни искаха никакъв документ за самоличност или пък някакво име, на което да се регистрира. Оттук нататък социалните мрежи бяха наши, за да започнем да споделяме в реално време преживяванията и гледките от деня. Щастието беше пълно!

На следващия ден потеглихме обратно към Рига, а после отново съпроводени от дъжд изпратихме тези малки късчета от Европа.